Пловдивчанка за градския транспорт: Блъскащи се тълпи, плътно прилепени в теб, ученици, които псуват, крещят, удрят се
Пловдивчанка се свърза с редакцията на Plovdiv24.bg, с цел да показа за проблеми в градския превоз, на които до момента не беше обръщано никакво внимание. Даваме ѝ думата, като публикуваме нейния сигнал без редакторска интервенция:
Здравейте, уважаема медия!
Тъй като постоянно проследявам всяко едно недоволство от жители във връзка с градския превоз, доста бих желала да се включа и със свои наблюдения, въпреки те да не се разграничават изключително от това, което се изписва и споделя съвсем всекидневно.
За свое голямо благополучие, в последно време все по-рядко ми се постанова да се възползвам от услугите на градския превоз, основно тъй като знам, че с изключение на със мощно главоболие и повишени дози нерви, мога да сляза на спирката и с някой различен строшен крак. Все по-често ставам очевидец по какъв начин рейсове не стопират на спирки. Не тъй като са с цялостен потенциал, несъмнено, а по убеждение на водача. Ставам и очевидец по какъв начин хората слизат по-рано от рейсовете, тъй като, съгласете се, е много по-приятно да повървиш пешком, в сравнение с да пътуваш в ужасяваща конюнктура, на фона на която някой ти покачва звук с мотив и без мотив. Виждам и по какъв начин се кара безразсъдно, погрешно, без никаква демонстрация на мисъл, че фактически се возят хора, а не зеленчук.
И въпреки да мога да изпиша още дузина неща, които " куцат " в транспортите, ми се желае да обърна внимание и на нещо друго, което се подценява, а не би следвало да бъде по този начин.
Оплаквания има всеки ден - от водачи, от кондуктори - факт. Но за какво никой не заприказва и за личното си държание?
За кое държание приказвам ли? За тези хора, викащи по телефона или водещи разгорещени диалози между тях (от тези диалози, на които въпреки и да си в профил, се чувстваш като част от историята, тъй като бързо те срещат непряко с всяка една подробност), които при направена забележка се окуражават още повече.
Ами какво да кажем за блъскащи се тълпи, които могат да те повалят на слизане, тъй като видиш ли, би трябвало непременно тъкмо в тази секунда, в която стъпваш на последното ходило, те би трябвало към този момент да се борят за места. А в случай че няма такива, то още веднъж безусловно би трябвало да се качат и да се " сгушат " в теб, с цел да не " изтърван шанса " да стигнат от точка А до точка Б.
Говорим и за тези възпитаници, които псуват, крещят, закачат се и се удрят между тях, като че ли всеки е задължен да стои и да търпи и това, на фона на всички останали парадокси, упоменати нагоре. Пък да не забравяме и тези, които са компактно прилепени в теб и тази " идилия " се прекъсва от ентусиазъм на извънредно кашляне, което и преди Коронавирус не бе едно от най-приятните прекарвания, които ти се постанова да изтърпиш.
Та по този начин, драги, грешките са доста. И не би следвало недоразуменията от страна на градския превоз да бъдат толерирани. Но преди да се оплачете, помислете какво е било и Вашето държание. Защото монетата постоянно има две страни...
С почитание,
Ваш читател
Здравейте, уважаема медия!
Тъй като постоянно проследявам всяко едно недоволство от жители във връзка с градския превоз, доста бих желала да се включа и със свои наблюдения, въпреки те да не се разграничават изключително от това, което се изписва и споделя съвсем всекидневно.
За свое голямо благополучие, в последно време все по-рядко ми се постанова да се възползвам от услугите на градския превоз, основно тъй като знам, че с изключение на със мощно главоболие и повишени дози нерви, мога да сляза на спирката и с някой различен строшен крак. Все по-често ставам очевидец по какъв начин рейсове не стопират на спирки. Не тъй като са с цялостен потенциал, несъмнено, а по убеждение на водача. Ставам и очевидец по какъв начин хората слизат по-рано от рейсовете, тъй като, съгласете се, е много по-приятно да повървиш пешком, в сравнение с да пътуваш в ужасяваща конюнктура, на фона на която някой ти покачва звук с мотив и без мотив. Виждам и по какъв начин се кара безразсъдно, погрешно, без никаква демонстрация на мисъл, че фактически се возят хора, а не зеленчук.
И въпреки да мога да изпиша още дузина неща, които " куцат " в транспортите, ми се желае да обърна внимание и на нещо друго, което се подценява, а не би следвало да бъде по този начин.
Оплаквания има всеки ден - от водачи, от кондуктори - факт. Но за какво никой не заприказва и за личното си държание?
За кое държание приказвам ли? За тези хора, викащи по телефона или водещи разгорещени диалози между тях (от тези диалози, на които въпреки и да си в профил, се чувстваш като част от историята, тъй като бързо те срещат непряко с всяка една подробност), които при направена забележка се окуражават още повече.
Ами какво да кажем за блъскащи се тълпи, които могат да те повалят на слизане, тъй като видиш ли, би трябвало непременно тъкмо в тази секунда, в която стъпваш на последното ходило, те би трябвало към този момент да се борят за места. А в случай че няма такива, то още веднъж безусловно би трябвало да се качат и да се " сгушат " в теб, с цел да не " изтърван шанса " да стигнат от точка А до точка Б.
Говорим и за тези възпитаници, които псуват, крещят, закачат се и се удрят между тях, като че ли всеки е задължен да стои и да търпи и това, на фона на всички останали парадокси, упоменати нагоре. Пък да не забравяме и тези, които са компактно прилепени в теб и тази " идилия " се прекъсва от ентусиазъм на извънредно кашляне, което и преди Коронавирус не бе едно от най-приятните прекарвания, които ти се постанова да изтърпиш.
Та по този начин, драги, грешките са доста. И не би следвало недоразуменията от страна на градския превоз да бъдат толерирани. Но преди да се оплачете, помислете какво е било и Вашето държание. Защото монетата постоянно има две страни...
С почитание,
Ваш читател
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ